Разврат в Троянския манастир

Манастирът е обител; в свободен превод от гръцки означава нещо като „място за уединение”. Това е сграда или
ансамбъл от сгради, където, главно тласкани от религиозни подбуди, мъже или жени (но не „и”) се отдалечават от
светския живот, за да вършат неща, които считат за богоугодни.

В България имa няколко села с името манастир и още няколко производни – Голям или Малък манастир, Манастирица и пр.
Интересно е, че името Битоля също означава манастир, само че през гръцки и албански.

Дали човек може да избяга от светската суета в манастир, за да се отдаде единствено на разговор с Бога, Ангелите и светците? Отец Сисой сготвя на Елин Пелин „Чорба от греховете на отец Никодим”. Отец Никодим след постъпването си в манастира започва да слага в едно гърне по едно бяло бобено зърно за всяко добро дело и по едно черно за всяка греховна помисъл. Всяко зърно е обгърнато с листче, на което пише причината за пускането му в гърнето. След кончината на отец Никодим, другите двама герои изчитат написаното в хартийките, а със зърната си сваряват бобена чорба по манастирски. В крайна сметка се оказва, че човек е и бяло и черно зърно, независимо дали живее в манастира или извън него.

В един манастир обикновено има основен молитвен храм – църква и освен това килии, помещения, в които пребивават монасите или монахините в свободното от труд по служене на Бога време. В по-ново време в манастирите се появиха и сергии за продажба на свещи или сувенири, заверени с клеймото на Бог, че са осветени и помагат за всичко, което си пожелаеш.

Ако подарите икона на манастир, рисувана от майсторска ръка, не очаквайте да я видите сред останалите икони за молитва в храма, но можете да я забележите сред изложените за продан атрибути на вярата. И, ако запитате, ще ви отговорят: икони много, парите не стигат.

Манастирите по българските земи изживяват всички изпитания на близо двете хилядолетия християнско овладяване на днешните ни землища. Преживяват първите градежи от 300-та година насам, после иконоборството на Юстиниан и Лъв Сириеца, масовото покръстване на българите през 9в., молебените на български език, заменили гръцкия, богомилството, разцвета и падението на българските царства, 5-те века агарянство и забрава на род и вяра, терора на комунистическия режим, предателството ма висшите архиереи, сътрудници на мракобесната Държавна сигурност, начело с патриарха – комунист. Максим е интронизиран за патриарх на Българската православна църква с Решение №145/8.03.1971 г. на Политбюро на Централния комитет на Българската комунистическа партия. Мир на праха му и Бог да е с него.

Манастирът е място за усвояване и усъвършенстване на духовната и нравствената култура на хората. Във времена, когато единствените грамотни хора са били монасите, знанията са пренасяни във вековете от точно такива самоотвержени хора. Отец Матей от Преображенския манастир (наречен „Миткалото”) е поборник и съратник на Левски в революционната му дейност. Поп Стойко Владиславов, наречен Софроний, епископ на Врачанската епархия, описа ужасяващи сцени от турския произвол в поробена България, Отец Петър/Пенко Хадживълчев от Банскалийски род, известен по-късно като Паисий написва в Хилендарския манастир в Света гора епохалното си произведение, разбудило един цял народ да се отърси от петвековна летаргия. За него Дядо Вазов написа възторжено „От днеска нататък българският род история има и става народ.”